Прочетен: 4603 Коментари: 4 Гласове:
Последна промяна: 15.07.2011 15:46
Истината е, че седя гледам заглавието на този пост и идея си нямам от къде да започна… Как точно да Ви пренеса там, какво точно да споделя и как… Сърбят ме пръстите да изложа критиките си към страната домакин, но ги прескачам, защото на фона на това което се случи на 10 юли в Букурещ всичко друго губи смисъл. За човек който никога не е имал проблем да си служи с думите и дори точно обратното не му млъква гагата в момента единственото което ми минава през главата е, че няма достатъчно думи, които биха могли да опишат това събитие. За тези от Вас, които хвърлят по едно око тук от време на време, знаете че често попадам на някой концерт, но никога и никой не ме е впечатлил така както шоуто което Бон Джоуви направиха в Румъния. Струваше си всяка стотинка, всеки километър, всяка капчица пот стекла се под жаркото слънце което печеше с цялата сила на 36-38те си градуса. Всичко си струваше, а сега ще се опитам да ви пренеса там поне за малко… До колкото думите ще ми позволят, защото със сигурност нямам толкова богат речник.
Като начало ще започна с обстановката преди концерта… Бях приятно изненадана и настръхвах абсолютно всеки път… Защо? Истината е, че имах усещането, че не съм мърдала от България. Навсякъде се носеше родна реч, тениските имаха нашия трикольор и знамето се виждаше на раменете на доста хора. Да видиш толкова много Българи на едно място, усмихващи се един на друг и поздравяващи се без да се познават е нещо наистина вълнуващо, нещо което няма как да се опише, ако не си го усетил!
Да се чувстваш на родна земя в чужда страна и по-обединен от всякога със сънародниците си, а най-вече горд от това, че си Българин е нещо наистина изумително. Защото ние наистина можем да се обединим стига да поискаме. И може би точно тук е момента да кажа, че това обединение и синхрон, който ние Българите постигнахме… Е… Blame it on the love of rock ‘n’ roll!
Сега всички можете да си представите каква голяма част от тълпата беше изцяло Българска… Към 17ч. започна пускането към терена, саунд чек-а се чуваше доста преди това и доста на далеч. Сцената можеше да се види през огражденията. Влизането протече направо като по мед и масло. Поне за мен. Влязох си с 2 бутилки вода и дори не се опитаха да ми пребъркат чантата. Влязох си гордо със знаменцето увиснало на чантата и успяхме дори да си намерим места точно до огражденията на Normal Circle което си беше доста добра позиция. Няма да ви казвам каква народност бяха феновете наоколо! В този ден просто си тананиках: “Ние сме на всеки километър”.
Давайте на снимките десен бутон и: Open Link In New Tab, ако ви се продължава с четенето, че няма как иначе да кача толкова големи снимки тук.
Ето това е сцената. Беше огромна, красива, прекрасна… Или иначе казано зашеметяваща. Учудващото което беше за мен е, че хората не се тълпяха да влизат още с отварянето на терена (нещо с което не сме свикнали, тъй като тук у нас държим да си посрещнем любимите групи подобаващо). По едно време бях започнала да се притеснявам, че Gold Circle, който се намираше пред нас няма да успее да се напълни. За съжаление не се… А само като си помисля, че като си купувахме билетите ни казаха, че местата там са свършили… Както и да е и това се преживя. Когато видях колко Български флагове се развяват там точно пред сцената настръхнах. Навсякъде щъкаха хора с тениски с българските флагове…
Имаше балони с надписи “Bulgarian fans of Bon Jovi”, както и един голям надпис “Bulgaria loves you” за което трябва да признаем заслугата на Мими и на целият екип от страницата на Българските фенове във Фейсбуук, можете да я намерите тук: Bon Jovi – Bulgarian Fans / Българските фенове на Бон Джоуви. След много премеждия, много слънце жега и жажда кой за вода, за бира или кола, най-накрая излязоха подгряващите групи. Няма да се спирам върху тях по простата причина, че те не ме впечатлиха грам. И към 20:00 часа дойде дългоочакваният момент в който те Бон Джоуви се качиха на сцената.
Тълпата избухна (или поне по-голямата част от нея основно Българската, защото румънците или си бъцкаха телефоните или вяло се облягаха на загражденията не знаейки 89% от текстовете.) Естествено какво по-подходящо начало за този концерт от Rise Your Hands!!!!!!!!! Толкова много вдигнати ръце видяхме, а това което сгрява още повече Българското сърце насред Румъния освен страстното изпълнение на бандата беше това:
Просто погледнете вдигнатите букви във въздуха как силно и ясно заявяват нашето присъствие там и показват на групата любовта която самите те са извоювали през годините с творчеството си. И всичко това отразено на огромният екран отзад!!! За мен лично това беше момент който ме накара да се разпищя още по-силно. Моето знаме което беше близо метър бе вдигнато високо също с помощта на двама сънародници (едни от многото около мен).
От тук нататък искам да ви разкажа какво се случи, но определено ситуацията е мъглива от целият адреналин. Фурорът и присъствието които бандата показа бяха феноменални. Момчетата се раздадоха не на 100%, а на 1000!!! Джон не спря да подскача да пее и да държи постоянен контакт с публиката. Даде ни от себе си, толкова колкото дори не можехме да си представим. Три часа зашеметяващо изпълнение на всичките му хитове през годините. И всичко това изпълнено с толкова много страст и любов към публиката. Това беше концерт на който нямаш право да НЕ крещиш. Не и когато някой ти дава всичко от себе си, че и отгоре. Въпреки неуписуемата жега и фката, че бе плувнал още на третата песен, нищо не го спря. Не знам какви батерии имат тези хора, но искам и аз от тях! Хитовете буквално излизаха един след друг!!! Чухме едни от най-известните им песни “Born to be my baby”,“Lost Highway”, “It’s My Life”, “Bed of Roses”, “Livin’ On A Prayer”, “Keep the Faith”, “Runaway”, “Always”, “These Days”, “Wanted Dead or Alive”, “Bad Medicine”, “I’ll be there for you”, “Blood on Blood”, “We weren’t born to follow”, “When we were beautiful”, “In these arms”, “Captain Crash and Beauty Queen From Mars”, “I’ll sleep when I am dead”, “Have a nice day”, “We’ve got it going on”, “Dry County”, а финала беше с “Twist and shout”. Напълно възможно е да пропускам някоя песен и за да бъда честна е учудващо, че помня толкова много!!!!!!!!!!!! Знам само, че се драх с пълно гърло, този човек прехвърли заряда си върху мен, макар да ми беше трудничко да подскачам с тълпата зад мен и оградата пред мен.
И всеки път се виждаше нашият флаг!!! Аз лично не видях нито 1 румънски като изключим този който той вдигна по средата на Bed of roses. На човека му отне повече от 4 минути да открие такъв. Аз лично съм убедена, че са го сърбяли ръцете да вдигне един от нашите, но щеше да е признак на неуважение към домакините, за което го адмирирам.
На тази снимка се виждат само 2-3 флага, а бяхме цяло море. Веехме и пеехме. Направихме истинска инвазия за да засвидетелстваме любовта си към тази наистина невероятна група. Пренесохме България в Руъния, не само че показахме как се ходи на концерт, но съм убедена, че Бон Джоуви вече знае трибагреника на България и видя жарта и силата с която нашите фенове го обичат!!!!!!!! Защото ние направихме точно това там дадохме им цялата си обич и признателност за дългите години в които те ни радват с музиката си, а те не останаха длъжни и се раздадоха. Накараха тълпата да крещи, да плаче от радост, да настръхва, да пляска, да пее. Площадът пред парламента в Румъния туптеше с 1 сърце и туптеше в ритъма на Бон Джоуви.
И всеки път когато със съжаление помислехме, че идва края на този невероятен концерт те започваха отново. Три или четири биса. Три феноменални часа страхотна музика, 26 вечни хита. Ето това направи Бон Джоуви!!! Взриви Румъния със страстта която вложи в песните си, взриви всички Българи които бяхме там сбъдвайки близо 20 годишни мечти.
Сега прехвърляйки всички тези незабравими моменти в главата си които за съжаление ви описах съвсем бегло, защотото нещо от този сорт няма как да се опише… Се замислям как би го посрещнала България и настръхвам цялата, ние ще го зашеметим… Вялите Румънци, на които помогнахме да покажат малко живот и на които направихме концерта от гледна точка на публика го накараха да не знае къде е… А тук… Един път дойде ли ще се връща отново и отново.
След този концерт бандата със сигурност е разбрала за България и е време да се обърнем към родните промоутъри да се посъбудят малко и да залегнат в идните 2 години, когато бандата ще почива над преговорите да ги докара тук. Защото ние показахме, че ни има в Румъния, но ако концерта се случи тук, ще е нещо феноменално и в интерес на истината едва ли ще ни стигне един стадион, просто всичко ще се напълни по шевовете. Така, че драги промоутъри, забавете малко преговорите с някоя банда, която сме гледали 3-4 пъти вече колкото и да я обичаме… Зарадвайте феновете които наливат пари в тези концерти. Направихме инвазия в Румъния, а тук просто ще останем в сърцата на бандата завинаги.
Благодарна съм за всеки един момент който прекарах на този концерт. За всяка една песен, за всяка една минута под жаркото слънце, за всеки един сладък и болезнен спазъм в мускулите след концерта. Радвам се, че след толкова много концерти най-накрая се намери концерта който да открадне гласа ми. Сигурна съм, че всеки еидн от нас бил там знае за какво говоря. Поклон пред групата и ОГРОМНИ благодарности към всички Българи, които бяхте там и пяхме заедно!!!!!!!! Почувствах се горда, че съм Българка и нека следващият път го направим отново, но този път на родна земя!!!!!!!!!
Благодаря за чудесния разказ!
Не съжалявай, че си го пропуснала, а вярвай, че след 2 години примерно ще ги видиш у нас! Наистина в Румъния им показахме що е БГ обич.
08.09.2011 18:32
26.09.2011 04:29
